Има и един такъв закон в  материалния свят:  Този, който

Има и един подобен закон в  материалния свят:  Този, който ви подарява с най-вече благополучие, е в положение и  най-болезнено да ви нарани. Ние постоянно забравяме за това – или се преструваме, че не знаем. Но всичко това е така- най-вече болки ни предизвикват най-близките.

Нашите деца. Колко болежка е належащо да преживее  майката за целия си живот? Точно толкоз, колкото  и благополучие. Те като че ли се уравновесяват – родилната болежка и първата усмивка на бебето, безсънни нощи и първите стъпки,  заболявания и победи. После  – повече.

Но дамите въпреки всичко стават майки, надявайки се, че болките ще бъдат по-малко.

Нашите съпрузи. Колкото по-близки и съкровени са вашите връзки, толкоз по-силна болка  ще изпитате. Ситуацията може да наподобява елементарна – с цел да изпитате болежка, не е наложително да се превърнете в жертва на невярност или изменничество.

Често безразличието по някакъв въпрос към този момент разрушава сърцето. В края на краищата, ние сме най-близките хора! И в случай че мъжът, както и всички хора, минава през  рецесия и се отдръпва, на дамата това носи доста болежка и страдалчество.

Нашите родители. Тези, посредством които сме се появили на света,  постоянно неумишлено се трансформират за нас в източник на засегнатост. Тъй като те не утвърждават, споделят мъчителни неща, не поддържат. Моята другарка има прелестни родители.

И връзките и с тях са топли. Но и до през днешния ден не одобряват нейния избор на специалност, те си мислят, че това, което тя  прави, не е съществено. И се  майтапят. Винаги се майтапят и закачат. С което нараняват щерка си.

И това може да продължи дълго време. Липсата на схващане на този закон води до обстоятелството, че фамилиите се разпадат, връзките сред деца и родители се нажежават. А каква е повода? В това, че ние желаеме в връзките да  изпитваме единствено благополучие.

Това значи, че имаме ясно избран сюжет – по какъв начин това  би трябвало да бъде. Какво  би трябвало да отговори мъжът, в случай че аз рева. Как би трябвало детето да се учи и да дава отговор на забележките. Как родителите да показват любовта си към мен. А болката се ражда от обстоятелството, че няма съвпадения със  сюжета.

Светът като че ли ни крещи: „ Отворете си очите! Вие не виждате индивида до  вас! Вие просто го употребявате за личното си наслаждение! “ Но ние не чуваме. Ние не виждаме никакви знаци. Просто се наскърбяваме. Да се наскърбяваме е по-лесно, в сравнение с да си отворим очите.

Когато отворим очи, ние ще забележим, че  до нас е човек, а не автомат за приемане на благополучие. Човек с  неговите потребности, стремежи. Когото ние не виждаме и не чуваме. Когото ние пренебрегваме, незабавно щом престане да дава отговор на сюжета.

Когато децата са послушни и се държат  вярно – това е ужасно. Когато те получават шестици – ние сме горди и ги хвалим. Или най-малко да не им се караме. Но незабавно откакто детето стартира да капризничи,  донесе тройка или се  сбие  с някого – какви усеща пораждат? Гняв, неспокойствие, възмущение, отвращение. Всичко, с изключение на обич.

Когато мъжът вика или мълчи, когато не помни за някоя  значима дата, доста работи или противоположното –  търси  себе си – какъв брой дами имат самообладание да го одобряват? В последна сметка, това, от което той се нуждае в този миг –  е обич. Много ли могат да се  молят за него, да го обичат подобен, какъвто е? Точно в този момент.

Но има и различен вид. Да стартираме с това – да помислим  какво се случва с него?

Може би той има сложен интервал на работата? Или астрологически комплициран стадий? Или може би аз  пренебрегвам желанията му, без даже да виждам? Или го слагам на последно място в живота си – не го чувам в никакъв случай,  диспутирам, не оказвам помощ?

Може би той се усеща непотребен в нашата къща, когато съм заета и не му давам  пространство?

Необходимо е да се мисли, преди да се упреква. Преди да се оплаквате или негодувате. Преди да започнете нов  скандал.

Има чудесно упражнение. Отрезвяващо. Намерих инцидентно в интернет, само че простотата му ме порази.

Така че, вземете лист хартия,  разделете го  на две колони. В първата запишете  всички негови  дефекти, всички неща, които той „ не прави вярно “ или пък „ извънредно “.

Например:

§ крещи ви по време на кавга,

§ не почиства след себе си масата,

§ не се разхожда с децата,

§ прекалено много (или прекомерно малко) работи,

§ демонстрира лакомия,

§ не печели доста,

§ не приказва от сърце,

§ прекалено много обича майка си,

§ наскърбява,

§ не помни да изхвърли боклука,

§ желае всекидневно чисти чорапи

И по този начин нататък. Напишете всичко, което ви нервира, наскърбява, вбесява и по този начин нататък. Може би един лист не е задоволителен. Тогава дано да са два или три – или повече. Основното нещо – не пишете на гърба на листа. Това ще ви потрябва.

И когато гордо погледнете листата си – не бързайте да се радвате. Ние няма да пишем  във втората колона неговите  плюсове. Ще забележим единствено по какъв начин Вие реагирате на тях.

До всеки минус напишете своята реакция на неговите дефекти. И ще видите това, което вижда той. Че  вие:

§  избухвате

§ лазите му по нервите

§ викате по него

§ удряте го

§ диктувате му какво да прави

§ забранявате да отиде където желае

§ упреквате образованието му

§ ругаете

§ обиждате

§ изисквате

§ въвличате децата, като им казвате какъв непрокопсаник е татко им

§ оплаквате се на приятелки

§  чупите му движимостите

§ заплашвате с бракоразвод

§ сравнявате го с други мъже

§ хвърляте венчалния пръстен

§ чупите чинии

§ напускате къщата

§ опаковате си дрехите  и си тръгвате

И  по този начин нататък. Бъдете почтени със себе си. Спомнете си по какъв начин протичат вашите кавги, какво сте правили – не е нужно да пишете това, което чувствате. Друга е задачата на това упражнение.

А  когато сте подготвени – откъснете лявата половина. Където са изброени минусите му. Откъснете и хвърлете в  тоалетната.

А дясната половина, аз предлагам да я прочетете още веднъж.  После  си представете по какъв начин мъжът ви  живее с вас.

Вижте доколко  държанието ви показва почитание към него, почитание към себе си (в края на краищата, уважаваща себе си жена множеството от тези неща в  листата не би направила). Колко обич има във вашето държание и реакции?

Ще се появят възражения  – само че нали и  той …. Отхвърлете ги. Погледнете себе си. Това, което  можете да измененията. В реакциите, в държанието ви.

И е доста евентуално – опитът е посочил, че то – държанието на брачна половинка ви, също ще се промени. Няма да му се налага  да се пази, тъй като няма да има кой да го нападна. А той да  нападна ще е  безсмислено – в действителност няма да е  зложелател, а  любящ човек.

Не бъркайте възприятие за достолепие и нарцисизъм. Те водят в разнообразни направления и разнообразни последици.

– Дамата не би си разрешила да изиска от околните си  особено отношение. Тя ще помоли – и ще се държи по съответния метод. Егоистичната жена постоянно изисква, на нея всички са и задължени.

– Дамата няма да се оплаква от брачна половинка си на всеки ъгъл и  да подлага на критика дейностите му. Тъй като няма и да и хрумне да  наскърбява. В края на краищата, в случай че мъжът ви е козел, вие каква сте? Една егоистична жена.

– Дамата няма да разреши да си изтриват краката с нея. Но за това тя не би трябвало да се бори и да пази своята непорочност. Тя просто се отдръпва.

– Дамата не е Снежната кралица. Тя изпитва  усеща същото като всяка елементарна жена. Но тя знае по какъв начин да живее  и да се показва по безвреден метод.

– Дамата знае по какъв начин да  отдели зърното от плявата – и тя ще види, че мъжът й не е безочлив, а  просто е изтощен. А това значи, че той просто се нуждае от малко повече внимание и обич.

 Пазете се един различен!

3-те признака на духовно “изключените ” хора

 

Животът не постоянно е равен. Препятствията идват и си отиват. А понякога  компликациите траят по-дълго. Негативността прави сърцето и мозъка затворени, блокирайки интуицията. В резултат на това такива хора стават…

Цялата публикация

Най-голямата илюзия е, че хората се раждат равни

 

Една от най-големите заблуди е, че всички хора сe раждат равни. Разбира се, това изобщо не е по този начин. Ние не се раждаме равни. Всеки идва на този свят със своите…

Цялата публикация

Карма: Защо страдат положителните хора?

 

Всички на  този свят считат, че  заслужават единствено най-хубавото. Всички  си мислят, че всичките им  дейности са безвредни, всичките им неистини са бели, а дейностите им  няма да имат отрицателно…

Цялата публикация

Какво да вършим със злите хора в живота си – Универсален съвет

 

Почти всеки ден, на работа, в градския превоз, в магазина, в салона за фитнес, или даже вкъщи, аз се сблъсквах с яд, ненавист, експанзия от страна на другите. Какво…

Цялата публикация